Знаци

Вместо увод

Знаците са едни от най-пренебрегваните средства за предаване на информация и информиране в онластта на безопасността. Често поради неразбиране значението на знаците и техните функции се наблюдават следните чести пропуски и ситуации:

• едновременно използване на различни знаци с еднакво значение;
• използване на нестандартни знаци без пояснение;
• използване на множество знаци от естетични съображения;

Определения

Знакът е материален, сетивно-възприемаем предмет или явление, който участва в процесите на познание и общуване на хората като представител или заместител на друг предмет или явление и се използва за получаване, съхраняване, преобразуване и предаване на информация с оглед да се организира по определен начин тяхното поведение към означавания предмет или явление.

Предметите и явленията могат да изпълняват функцията на знаци само при наличието на знакова ситуация, която се състои от следните елементи:

1. Информатор – човекът, който съобщава нещо на друг човек с цел да се въздейства в някакво отношение върху поведението му към определен предмет или явление;
2. Потребител на информация – човекът, към който е адресирано съобщението и върху чието поведение се цели да се въздейства;
3. Означаван обект – предметът или явлението, за които съобщението се отнася и спрямо който потребителят трябва да си промени поведението;
4. Знак – предметът или явлението, които заместват обекта и посредством който предаването на съобщението се осъществява;
5. Познавателен референт – умствената връзка, която съществува между обекта и знакът в съзнанията на информатора и потребителя и въз основа на която предаването на съобщението се осъществява.

В случаите на непреднамерено означаване знаковата ситуация губи един от елементите си – информатора, а познавателния референт има елементарно-асоциативен, условно-рефлекторен характер.

В този аспект знакът не е просто предмет или явление, а е материален носител на цяла съвкупност от отношения:

Знакът има:

1. Предметно змачение – свойството на знака да насочва, да отпраща към друг предмет или явление, което той придобива само при знакова ситуация вследствие съотношението между него и останалите елементи на тази ситуация;
2. Смислово значение – умствената връзка между обекта и знака. То може да бъде сетивно-нагледен образ (представа). Разкриването на предметното значение на даден знак зависи от долавянето на смисловото значение и в по-малка степен от знаковата ситуация.

Използвана литература:

Наръчник по ергономия, София, 1973 – Държавно издателство „Техника“.