Вместо увод
Знаците са едни от най-пренебрегваните средства за предаване на информация и информиране в онластта на безопасността. Често поради неразбиране значението на знаците и техните функции се наблюдават следните чести пропуски и ситуации:
- едновременно използване на различни знаци с еднакво значение;
- използване на нестандартни знаци без пояснение;
- използване на множество знаци от естетични съображения;
Определения
Знакът е материален, сетивно-възприемаем предмет или явление, който участва в процесите на познание и общуване на хората като представител или заместител на друг предмет или явление и се използва за получаване, съхраняване, преобразуване и предаване на информация с оглед да се организира по определен начин тяхното поведение към означавания предмет или явление.
Предметите и явленията могат да изпълняват функцията на знаци само при наличието на знакова ситуация, която се състои от следните елементи:
- Информатор – човекът, който съобщава нещо на друг човек с цел да се въздейства в някакво отношение върху поведението му към определен предмет или явление;
- Потребител на информация – човекът, към който е адресирано съобщението и върху чието поведение се цели да се въздейства;
- Означаван обект – предметът или явлението, за които съобщението се отнася и спрямо който потребителят трябва да си промени поведението;
- Знак – предметът или явлението, които заместват обекта и посредством който предаването на съобщението се осъществява;
- Познавателен референт – умствената връзка, която съществува между обекта и знакът в съзнанията на информатора и потребителя и въз основа на която предаването на съобщението се осъществява.
В случаите на непреднамерено означаване знаковата ситуация губи един от елементите си – информатора, а познавателния референт има елементарно-асоциативен, условно-рефлекторен характер.
В този аспект знакът не е просто предмет или явление, а е материален носител на цяла съвкупност от отношения:

Знакът има:
- Предметно змачение – свойството на знака да насочва, да отпраща към друг предмет или явление, което той придобива само при знакова ситуация вследствие съотношението между него и останалите елементи на тази ситуация;
- Смислово значение – умствената връзка между обекта и знака. То може да бъде сетивно-нагледен образ (представа). Разкриването на предметното значение на даден знак зависи от долавянето на смисловото значение и в по-малка степен от знаковата ситуация.
Използвана литература:
Наръчник по ергономия, София, 1973 – Държавно издателство „Техника“.