Оценката на степента на психичното натоварване на професионални групи работници се основава на анализ на трудовата дейност и нейната структура, които се изучават чрез метода на хронометражно наблюдение в рамките на целия работен ден, за поне една седмица. Анализът се основава на отчитане на целия комплекс от производствени фактори (стимули, дразнители), създаващи предпоставки за възникване на неблагоприятни нервно-емоционални състояния (пренапрежения). Всички фактори (показатели) на трудовия процес имат качествено или количествено изражение и са групирани по вид натоварване: интелектуално, сензорно, емоционално, монотонност, режимни натоварвания.

1. Умствено натоварване

Скала на умствено натоварване: 1) Оптимални условия на труд; 2) Допустими условия на труд; 3.1) и 3.2) Вредни условия на труд.

1.1. „Вид работа“ показва степента на сложност на изпълняваната работа:

от решаване на прости задачи до творческа (евристична) дейност с решаване на сложни задачи при липса на алгоритъм. Разликите между класове 2 и 3.1 практически се свеждат до две точки: “решение на прости „(клас 2) или“ сложни проблеми с избор на познати алгоритми “ (клас 3.1) и „Решаване на прости задачи по инструкция“ (клас 2) или „работа със серия от инструкции „(клас 3.1).

В случай на прилагане на критерия за оценка „простота – сложност на решаваните задачи ”, можете да използвате таблицата, където са онагледени няколко характерни признака на прости и сложни задачи:  

1.2. „Възприемане на сигнали (информация) и тяхната оценка.“

Критерий, от гледна точка на разликите между класовете на интензивността на работния процес, се явява установената цел (или еталонна норма), която се приема за сравнение на информацията, получена по време на работа, с номиналните стойности, необходими за успешното протичане на работния процес.

Клас 2 включва работа, при която възприемането на сигнали предполага корекция на действията или операциите. В този случай под “действие” трябва да се разбира елемент на дейност, в процеса на който се постига конкретна цел, която не може да се разложи на по-проста цел, а “операцията” е завършено действие(или сбор от действия), в резултат на които се постига елементарна технологична цел.

Например при стругаря обработката на несложен детайл се извършва чрез поредица от операции (фиксиране на детайла, обработка на външната и вътрешната повърхности, направа на фаски и др.), всяка от които включва редица елементарни действия. Корекцията на действията и операциите тук се състои в сравнение с определени несложни и не свързани помежду си „еталони“, операциите са отделни и завършени елементарни компоненти на технологичния процес, а възприеманата информация и съответната корекция са от вида „правилно-неправилно“. Към този типичен пример можем да включим работата на контрольори, машинни операторо, заварчици и повечето представители на професии, свързана с обработка на детайли.

1.3 „Разпределение на функциите според степента на сложност на задачата.“

Всяка трудова дейност се характеризира с разпределение на функциите между служителите. Съответно, колкото повече функции и отговорности са възложени на служителя, толкова по-висока е тежестта на неговата работа.

За този показател клас 2 (допустим) и клас 3 (упорита работа) се различават по две характеристики – наличие или липса на контролни функции и работа по разпределението на задачите на други лица. Клас 3.1 се характеризира с работа, задължителен елемент от която се явява контрол на изпълнението на задачи. Това се отнася до контрола на изпълнението на задачи от други лица, тъй като контролът върху изпълнението на собствените задачи трябва да се класифицира като клас 2 (обработка, изпълнение на задачата и нейната проверка, което всъщност е контрол).

Пример за работа, която включва контрол на изпълнението на задачите, може да бъде работата на инженер по охрана на труда, инженер на производствено-технически отдел и др.

Към клас 3.2 се причислява, такава работа, която включва не само контрол, но и предварителна работа по разпределяне на задачите на други лица.

1.4. „Характер на изпълняваната работа“

в случая, когато работата се извършва по индивидуален план, нивото на тежест е ниско (степен 1 – лаборанти). Ако работата протича по строго установен график с възможно коригиране при необходимост, тогава тежестта се увеличава (степен 2 – медицински сестри, телефонни оператори, и др.). Още по-голяма интензивност на труда е характерна, когато работата се извършва в условия на дефицит от време (клас 3.1 – майстори в промишлени предприятия, учени, дизайнери). Най-голямото напрежение (клас 3.2) се характеризира с работа в условия на дефицит от време и информация. В същото време има високо ниво на отговорност за крайния резултат от работата (лекари, ръководители на промишлени предприятия, шофьори на превозни средства, ръководители на полети).

2. Сензорно натоварване

2.1. „Продължителност на съсредоточено наблюдение (в % от работната смяна)

колкото повече е процентът време, на фокусирано наблюдение  по време на смяна , толкова по-голямо е натоварването. Общото време на работната смяна се приема за 100%.

Пример: Най-дългата продължителност на концентрирано наблюдение на технологичния процес се наблюдава при операторските професи: телефонни оператори, ръководители на полети, водачи на превозни средства (над 75% от смяната – клас 3.2). Стойността на този параметър е малко по-ниска(51-75%)  при лекарите (клас 3.1).  стойността на този показател варира (от 26 до 50%) сред медицинските сестри, майстори в индустриални предприятия (степен 2). Най-ниското ниво на този показател се наблюдава сред мениджърите на предприятието, учените, дизайнерите. (1 клас – до 25% от общото време за смяна).

В основата на този процес, който характеризира интензивността на труда, е концентрацията или съсредоточаване на вниманието върху някакъв реален (шофьор) или идеален (преводач) обект, поради което този показател трябва да се тълкува по-широко като „продължителността на концентрацията на вниманието“, което се проявява във вглъбяване в работата.

Определящата характеристика тук е именно концентрацията на вниманието, за разлика от пасивния характер на наблюдението на технологичния процес, когато изпълнителят периодично, от време на време контролира състоянието на произволен обект.

2.2 „Плътност на сигналите (светлина, звук) и съобщения средно за 1 час работа“

Броят на получените и предадени сигнали (съобщения, заповеди) позволява да се оцени заетостта и спецификата на дейността на служителя. Тогава колкото по-голям е броят на входящите и изходящите сигнали или съобщения, толкова по-голямо е натоварването с информация, което води до увеличаване на напрежението. Според формата (или метода) за представяне на информация, сигналите могат да се подават от специални устройства (светлинни, звукови сигнални устройства, везни за инструменти, таблици, графики и диаграми, символи, текст, формули и др.) И по време на речево съобщение (по телефон и радио, с директен пряк контакт с работници)

2.3 „Брой производствени обекти за едновременно наблюдение“

С увеличаване на броя на обектите за едновременно наблюдение интензивността на труда се увеличава. Тази характеристика на труда налага изисквания към степента на внимание (от 4 до 8 несвързани обекта) и неговото разпределение като способност за едновременно фокусиране на вниманието върху няколко обекта или действия.

Необходимо условие работата да бъде оценена по този показател е времето от получаване на информацията от наблюдаваните едновременно обекти до необходимото коригиращо действието: ако това време е значително кратко и действието(-та) трябва да се извърши веднага след получаване на информация едновременно от всички необходими обекти (в противен случай нормалният ход на технологичния процес ще бъде нарушен или ще настъпи значителна грешка), тогава работата трябва да се характеризира с броя на производствените обекти за едновременно наблюдение (пилоти, водачи , машинисти на други превозни средства, оператори, контролиращи роботи и манипулатори и др.).

Ако информацията може да бъде получена чрез последователно превключване на вниманието от обект на обект и има достатъчно време преди вземане на решение и / или извършване на действия, а човек обикновено преминава от разпределение към превключване на вниманието, тогава такава работа не трябва да се оценява чрез показателя „брой обекти на едновременно наблюдение „(дежурен електротехник за контролно-измервателни уреди).

2.4 „Размерът на обекта за различаване при време на продължителност на фокусираното внимание (% от времето на смяната).“

Колкото по-малък е размерът на разглеждания обект (изделие, детайл, цифри или букви и т.н.) и колкото по-дълго е времето за наблюдение, толкова по-голямо е натоварването на зрителния анализатор.

2.5 Работа с оптически прибори (микроскопи, лупи и т. н.) при продължителност на съсредоточено наблъдение (в % от работната смяна)

Въз основа на хронометражни наблюдения се определя времето (часове, минути) на работа с оптически прибори. Продължителността на работния ден се приема за 100%, а времето за работа на микроскоп, лупи и др. се преобразува в проценти – колкото по-голям е процент на времето, толкова по-голямо е натоварването на зрителния анализатор.

Към оптическите устройства се отнасят такива прибори и устройства, които се използват за увеличаване на размера на разглеждания обект – лупи, микроскопи, дефектоскопи или използвани за увеличаване на разделителната способност на прибора или подобряване на видимостта (бинокъл), което също е свързано с увеличаване на размера на обекта. Към оптическите устройства не се включват различни устройства за показване на информация (дисплеи), в които не се използва оптика – различни индикатори и скали, покрити със стъклен или прозрачен пластмасов капак.

2.5 Наблюдение на екрани от видеотерминали (часове на смяна):

Според този показател се определя времето (h, min) на непосредствена работа на потребителя на ВДТ с дисплей през целия работен ден при въвеждане на данни, редактиране на текст или програми, четене на информация – буквена, цифрова, графична от екрана. Колкото по-дълго е времето за фиксиране на погледа към екрана, толкова по-голямо е натоварването на зрителния анализатор и толкова по-висока е интензивността на труда.

Критерият „наблюдени на екрани на видео терминали“ трябва да се приеме  за работни места, които са оборудвани със средства за изобразяване на информация (както на устроиства с електронно-лъчева тръба, така и на на дискретни (матрични) екрани (дисплеи, видео модули, видео монитори, видео терминали)).

2.7 „Натоварване на слуховия анализатор“

Степента на напрегнатост на слуховия анализатор се определя от зависимостта на разбираемостта на думите като процент от съотношението между нивото на интензивност на речта и „бял“ (фонов) шум. При липса на фонов шум, разбираемостта на реч е равна на 100%  1 клас. Към втори клас са всички случаи, когато нивото на речта надвишава шума с 10-15 dB (A) и съответства на разбираемостта на думите, равна на 90-70% или на разстояние до 3,5 m и т.н.

2.8 Степента на напрежение на гласовия апарат

Зависи от продължителността на речевото натоварване. Пренапрежение на гласа се наблюдава при продължителна (без почивка) гласова активност.

3. Емоционално натоварване

3.1 Степен на отговорност за резултата от собствената работа. Значимост на грешките

показва степента, до която служителят може да повлияе на резултата от собствената си работа при различни нива на сложност на извършваната дейност. С увеличаване на сложността степента на отговорност се увеличава, тъй като грешните действия водят до допълнителни усилия от страна на служителя или целия екип, което съответно води до увеличаване на емоционалния стрес.

За професии като ръководители и бригадири на промишлени предприятия, ръководители на полети, лекари, шофьори на превозни средства и др., е характерна най-високата степен на отговорност за крайния резултат от работата, а допуснатите грешки могат да доведат до спиране на технологичния процес, възникване на опасни ситуации за живота на хората (клас 3.2).

Ако служителят е отговорен за основния тип задача и грешките водят до допълнителни усилия от страна на целия екип, тогава емоционалното натоварване в този случай вече е малко по-малко (клас 3.1): медицински сестри, учени, дизайнери.

В случаите, когато степента на отговорност е свързана с качеството на спомагателната задача и грешките водят до допълнителни усилия от страна на висшето ръководство (по-специално бригадира, началника на смяна и др.), тогава подобна работа по този показател се характеризира с още по-малко проявление на емоционален стрес (2 клас): телефонни оператори, телеграфни оператори.

Най-малкото значение на критерия се забелязва в работата на лаборант, където служителят отговаря само за изпълнението на отделни елементи на продукта, а в случай на грешка допълнителни усилия се полагат само от самия служител (степен 1).

По този показател се оценява отговорността на служителя за качеството на елементите на задачите на спомагателните работи, основната работа или крайния продукт. Например за стругаря крайният продукт са изработените от него чдетайли, за майстора на стругарския участък – всички детайли, направени в този раздел, а за началник на машинния цех – работата на целия цех.

3.2 Степен на риска за собствения живот:

Мярка за риск е вероятността от настъпване на нежелано събитие, което може да бъде идентифицирано с достатъчна сататистическа точност от данните за травматизма в дадено предприятие и подобни предприятия в същия отрасъл.

Следователно на това работно място се анализират наличието на травмо-опасни фактори, които могат да представляват опасност за живота на работниците, и определят възможната зона на тяхното влияние. Препоръчително е да се използват материалите от атестацията на работните места (както и протоколи от измервания).

Показателят „степен на риск за собствения живот“ характеризира само онези работни места, където има пряка опасност, т.е. работната среда е изпълнена с опасности от директно увреждаща реакция (експлозия, удар, самозапалване), за разлика от косвената опасност, когато работната среда става опасна поради неправилно поведение на работника.

Най-често срещаните видове произшествия, водещи до фатални нещастни случаи със смъртен изход са: пътнотранспортни произшествия, падания от височина, падания, сриване и срутване на предмети и материали, въздействието на движещи се и въртящи се части, летящи предмети и части. Най-честите източници на нараняване са автомобилите, енергийното оборудване, тракторите и металорежещите машини.

3.3. „Отговорност за безопасността на другите.“

При оценката на напрежението е необходимо да се вземе предвид само пряката, а не косвената отговорност (последната се разпределя върху всички ръководители), тоест такава, която се вменява от длъжностната характеристика. По правило това са ръководителите на първични трудови колективи – майстори, бригадири, които отговарят за правилната организация на работата в потенциално опасни условия и следят за изпълнението на инструкциите по охрана на труда и техника на безопасност; работещи, чиято отговорност произтича от самия характер на работата – лекари от някои специалности (хирурзи, реаниматори, травматолози, учители в детски градини, ръководители на полети) и лица, които работят с потенциално опасни машини и механизми, например шофьори на превозни средства, пилоти на пътнически самолети, машинисти на локомотиви.

3.4 „Брой на конфликтни производствени ситуации на смяна“.

Наличието на конфликтни ситуации в производствената дейност на редица професии (служители от всички нива на прокуратурата, системата на МВР, преподаватели и др.) съществено увеличава емоционалното натоварване и подлежи на количествена оценка. Броят на конфликтните ситуации се отчита по метода на хронометражно наблюдение.

Конфликтни ситуации сред учителите се срещат под формата на непосредственото взаимодействие между учител и ученици, както и участие в разрешаването на конфликти, възникващи между ученици. Освен това в преподавателския състав могат да възникнат конфликти с колегите, ръководството и в някои случаи с родителите на учениците.

При прокурорите и служителите на правоприлагащите органи е са възможни конфликти с клиенти под формата на устни заплахи, заплахи по телефона, писмено и лично, както и обиди, заплахи за физическо насилие, физически нападения.

4. Монотонност

4.1 и 4.2. „Броят на елементите (техниките), необходими за изпълнение на проста задача или повтарящи се операции“ и „Продължителност за прости производствени задачи или повтарящи се операции“

колкото по-малък е броят на изпълнените стъпки и колкото по-кратко е времето, толкова по-висока е монотонността. Тези показатели са най-изразени по време на работа на конвейер (клас 3.1 – 3.2). Тези показатели характеризират така наречената „моторна“ монотония.

Необходимо условие за класифициране на операциите и действията като монотонни е не само тяхното често повтаряне и малък брой техники, но и тяхната еднородност и най-важното ниско информационно съдържание, когато действията и операциите се извършват автоматично и практически не изискват целенасочено внимание, обработка на информация и вземане на решения, т.е. практически не използват „интелектуалните“ функции. Към такъв вид работа се считат всички професии при поточно – конвейрното производство – монтажници, монтьори, регулировчици на радиооборудване и други работи от същия характер – щамповане, опаковане, етикетиране, маркиране.

За разлика от тях, съществуват дейности, които по външните си признаци са монотонни, но всъщност те не са такива, например работа на програмисти, когато кратките, монотонни и често повтарящи се действия имат значителен информационен компонент и причиняват състояние не на монотонност, а нервно-емоционален стрес.

4.3 „Време на активни действия (в% към продължителността на смяната)“.

Наблюдението на хода на даден технологичен процес не се счита за „активно действие“. Колкото по-кратко е времето за извършване на активни действия и колкото по-дълго е времето за наблюдение на хода на производствения процес, толкова по-висока е монотонността на натоварванията. Най-високата монотонност в този показател е типична за операторите на контролни панели на химически заводи (клас 3.1 – 3.2).

4.4 „Монотонност на производствената среда (време на пасивно наблюдение на хода на технологичния процес, в % от времето на смяната)“

колкото по-дълго е времето на пасивно наблюдение на хода на технологичния процес, толкова по-монотонна е работата. Този показател, както и предишния, е най-силно изразен за операторски видове работа, работещи в режим на готовност (оператори на контролни панели на химически заводи, електроцентрали и др.) – клас 3.2.

5. Режим на работа

5.1. „Действителна продължителност на работния ден“

Колкото по-дълго е работата във времето, толкова по-голямо е общото натоварване на смяна и съответно по-висока интензивността на труда.

5.2. „Работна смяна“

се определя въз основа на вътрешни производствени документи, уреждащи работния график в дадено предприятие или организация. Най-високият клас, 3.2, се характеризира с нередовни смени с нощен труд (медицински сестри, лекари и др.).

5.3. „Наличие на регламентирани почивки и тяхната продължителност (с изключение на обедната почивка)“.

Регламентираните почивки трябва да включват само тези почивки, които се въвеждат в работното време въз основа на официални вътрешни производствени документи, като например колективен трудов договор, заповед на директора на предприятие или организация, или на основата на държавни документи – санитарни норми и правила, индустриални правила за защита на труда и други.

Недостатъчната продължителност или липсата на регламентирани почивки влошава трудовото напрежение, тъй като няма елемент на краткосрочна защита от въздействието на факторите на трудовия процес и работната среда.

Съществуващите режими на работа за ръководители на полети, лекари, медицински сестри и др. характеризиращо се с липсата на регулирани прекъсвания (клас 3.2), за разлика от бригадирите и ръководителите на индустриални предприятия, чиито почивки не са регулирани и са кратки (клас 3.1). В същото време има прекъсвания, но те са с недостатъчна продължителност за дизайнери, учени, телеграфни оператори, телефонни оператори и др.

6. Обща оценка на интензивността на трудовия процес

6.1. Независимо от професионалната принадлежност (професия), се вземат предвид всички 23 показателя, изброени в таблиците. Не се допуска избирателно да се отчитат отделни показатели за обща оценка на интензивността на труда.

6.2. За всеки от 23-те показателя се определя отделно неговият клас на условията на труд. В случай, че поради естеството или характеристиките на професионалната дейност не е представен никакъв показател (например няма работа с екран на видео терминал или оптични устройства), тогава този показател се определя 1 клас (оптимален) – интензивността на труда в лека степен.

6.3. В окончателната оценка на интензивността на труда:

6.3.1. „Оптимално“ (клас 1) се установява в случаите, когато 17 или повече показателя имат оценка за клас 1, а останалите принадлежат към клас 2. В същото време няма показатели, свързани с 3 (вреден) клас.

6.3.2. „Допустимо“ (клас 2) се установява в следните случаи:

  • когато 6 или повече показателя са определени за 2-ри клас, а останалите – за 1-ви клас;
  • когато от 1 до 5 показателя се приписват на 3,1 и / или 3,2 степени на опасност, а останалите показатели имат оценка за 1-ви и / или 2-ри клас.

6.3.3. Клас „Вреден“ (3) се установява в случаите, когато към третия клас се приписват 6 или повече показателя (задължително условие). Ако това условие е изпълнено, интензивна работа от 1-ва степен (3.1):

  • когато 6 показателя имат оценка само за клас 3.1, а останалите показатели се отнасят за 1 и / или 2 класа;
  • когато от 3 до 5 показателя принадлежат към клас 3.1, а от 1 до 3 показателя се отнасят към клас 3.2.

Усилена работа от 2-ра степен (3.2):

  • когато към клас 3.2 са определени 6 показателя;
  • когато към клас 3.1 са определени повече от 6 показателя;
  • когато от 1 до 5 показателя са определени за клас 3.1, а от 4 до 5 показателя – за клас 3.2;
  • когато към клас 3.1 са определени 6 показателя и има от 1 до 5 показателя от клас 3.2.

6.4. В случаите, когато над 6 показателя имат оценка 3,2, интензивността на трудовия процес се оценява с една степен по-високо – клас 3.3.

Източници:

Руководство по гигиенической оценке факторов рабочей среды и трудового процесса. Критерии и классификация условий труда.


Мотиви за превода и публикацията на тази статия: липса на достатъчно ясни нормативни критерии за допустимост на риска при оценката на „нервно-психичното“ натоварване при работа. Лично аз съм на менението, че съставянето на цялостна методология за оценка на риска, както и разработката на критерии за допустимост на риска, разработването на процедури по оценяване и други приложни документи трябва да е приоритет и задача на съответните министерства (МЗ и МТСП), както и на съответните институти и научни звена. Вместо това на страницата МТСП в раздел „Оценка на риска на работното място“ са публикувани и преразказани много на „едро“ нормативните изисквания както и препратка към страницата на Главна инспекция по труда с практически инструменти за оценка на риска, разработени по проект „Превенция за безопасност и здраве при работа“ в над 30 икономически дейности, които по мое мнение и мнение на други колеги са меко казано несериозни.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук