Определения и нормативни изисквания

За съжаление норматива по безопасност и здраве дава много оскъдна информация по отношение на организационните и технически мероприятия, които трябва да се предприемат при наличие на ОПАСНА зона или възникването на необходимост от работа в опасна зона.

Опасна зона е всяка зона в и/или около работното оборудване и в работното място, в която работещият е експониран на риск за здравето или живота си, или всяка зона в и около работното оборудване и в работното място, в която съществува опасност за здравето или живота на работещите.

Схематично (опростено) представяне на понятието опасна зона

Нека да разгледаме няколко примера за опасни зони:

  • зоната на разстояние по-близо от 2 m от неизолирани тоководещи части на електрически инсталации;
  • зоната на разстояние по-близо от 2 m от необезопасени (липса на защитни огради) разлики във височина 1,5 m или повече, или когато височината на защитните ограждения е по-малка от 1,1 m;
  • зоната на естественото срутване на откосите на изкопите;
  • зоната на строителната площадка;
  • зони от територията на строяща се сграда (структура);
  • зони на сгради и конструкции, над които се извършва монтаж (демонтаж) на конструкции или оборудване;
  • зони на движение на машини, съоръжения или техни части, работни органи;
  • зоната около източници на горими и/или елсплозивни пари или аерозоли;
  • зони около източници на топлина, лъчения (йонизиращи и нейонизиращи), шум, вибрации, прах, токсични вещества и други над пределно допустимите стойности определени в нормативен документ или стандарт.

Организационни и технически решения за ограничаване вредното или опасно въздействие на опасната зона върху живота или здравето на човека.

Тъй като, нормативът е оскъден на готови решения започваме да разглеждаме законът за дравословни и безопасни условия на труд и още в началото намираме основните принципи на превенция:

  • избягване на рисковете;
  • оценка на рисковете, които не могат да бъдат избегнати;
  • ограничаване на рисковете при източника на възникването им;
  • приспособяване на работата към работещия, особено по отношение на проектирането на работните места, избора на работното оборудване, на работните и производствените методи, с цел облекчаване или премахване на монотонната работа, работата с наложен ритъм, както и за намаляване на въздействието им върху здравето на работещия;
  • привеждане в съответствие с техническия прогрес;
  • замяна на опасното с безопасно или по-малко опасно;
  • обозначаване на съществуващи опасности и източници на вредни за здравето и безопасността фактори;
  • прилагане на последователна цялостна политика за превенция, обхващаща технологията, организацията на работа, условията на труд, социалните взаимоотношения и въздействието на елементите на работната среда и трудовия процес;
  • използване на колективните средства за защита с предимство пред личните предпазни средства;
  • даване на съответни инструкции на работещите.

Нека да разделим мерките на технически и организациони:

Технически мероприятия – високо ефективни , но скъпо струващи:

  • Изграждане на защитни ограждения, капаци, кожуси, парапети около опасната зона или при източника на опасност на безопасно разстояние;
  • Поставяне на автоматични средства за блокиране (на работно оборудване, роботизирани системи) сензори и датчици;
  • Изграждане на други колективни средства за защита;
  • Предоставяне на лични предпазни средства;
  • Изграждане или поставяне на различни видове сигнализация (звукова, светлинна). Поставяне на предупредителни знаци и табели. Маркиране и очертаване на границите на опасната зона.

Организационни мероприятия – не толкова ефективни, но значително по-евтини:

  • Определяне на опасната зона и предварителна оценка (на риска);
  • Набелязване на превантивните мерки (документирани);
  • Организационно намаляване и ограничаване на достъпа или престоя в опасната зона (със заповед или разпределение на работата)
  • Разработване на инструкция за безопасно поведение в близост или престой до опасната зона;
  • Информиране;
  • Запознаване;
  • Инструктиране;
  • Обучение.

Мероприятията се определят в зависимост от видът на опасната зона:

Постоянна (стационарна) опасна зона – срещат се най-вече при производствените процеси. Например един високоволтов далекопровод образува постоянна опасна зона;

Временна опасна зона – това може да е стационарна машина, зоната около която при изключване прстава да бъде опасна. Временни опасни зони могат да създават различните строителни машини (товарачи, превозни средства). Временните опасни зони са характерни за строителните и монтажни дейности. Временните опасни зони се характеризират с техния Временен характер и затова най-често те се обезопасяват с временни технически и организационни средства! Това им свойство обуславя и по-високата им опасност.

Временни опасни зони се появяват при:

  • работа с използване на подемни съоръжения и други строителни машини в опасните зони на въздушни електропроводи, газо- и нефтопродуктопроводи, складове на запалими или запалими течности, запалими или втечнени газове;
  • работа в кладенци, ями, затворени, заровени и труднодостъпни пространства;
  • земни работи в райони с патогенно замърсяване на почвата (депа, гробища за добитък и други), в защитните зони на подземни електрически мрежи, газопроводи, нефтопроводи, нефтопроводи и други опасни подземни комуникации;
  • извършване на текущ ремонт, демонтаж на оборудване, както и извършване на ремонтни или всякакви строително-монтажни работи при наличие на опасни фактори на действащо опасно производствено съоръжение;
  • работа на височина;
  • работа в непосредствена близост до пътното платно или пътното платно на експлоатираните пътища и железопътни линии;
  • газоопасни работи (свързване на новоизградени газопроводи към съществуващата газова мрежа, пускане на газ в газопроводи и други обекти на газоснабдителни системи по време на пускане в експлоатация, след техния ремонт или деконсервация, видове ремонти, свързани с извършване на изгаряне и заваръчни работи по съществуващи вътрешни и външни газопроводи, газови инсталации и друго газово оборудване);
  • монтаж на оборудване, тръбопроводи и въздуховоди в опасна близост до въздушни електропроводи, газопроводи, както и складове на запалими или горими течности, горими или втечнени газове;
  • монтажни работи в съществуващи топлоенергийни и електрически цехове, ремонтни дейности по електрически инсталации в открити разпределителни устройства и в електрически мрежи.

Извършването на горе описаните дейности можем да определим като опасни или с повишена опасност. Повишената опасност в повечето случай идва от временния характер на дейностите и опасната зона, която се създава. Редица предприятия и организации въвеждат регистрационен или разрешителен режим (работа с допускане, работа с наряд).

Основни видове дейности при които е възможно въвежданрто на разрешителен режим (някои дейност имат нормативно регламентирано изискване за такъв режим):

  • Извършване на огневи работи;
  • Работа по електрическото оборудване под напрежение;
  • Работа в изкопи;
  • Работа на височина;
  • Работа в затворени пространства…

Разрешителният режим или работата с допускане се въвежда предимно в предприятия и организации при които изброените дейности не са специфични за тях. Например въвеждането на разрешителен режим за работа на височина или работа в изкопи за една строителна фирма е безпредметно…

Примери за опасна зона

Опасни зони създавани от строителни машини и транспортни средства. В случай опасната зона е зоната на ограничена видимост за водача или машиниста.