Задължения и отговорни лица

Разработването на оценката на риска е задължение на работодателя. Естествено работодателя може да делегира права и отговорности за извършването и на друго лице. Най-често това е длъжностното лице по безопасност. В повечето случаи това е компетентното лице в една организация, което може да създаде организация и да изисква необходимите средства от ръководството. Когато в организацията липсва длъжностно лице по безопасност и здраве (или орган по БЗР) много често работодателите възлагат задачата по оценяването на риска на службите по трудова медицина. В идеалния случай службите по трудова медицина разполагат с необходимата експертиза и могат да отделят достатъчно време и да извършат всички етапи от оценяването на риска, от разработването на програмата за оценяване на риска до нейното документиране. На практика ние се намираме в условията на пазарна икономика и процесът по оценяване на рисковете е сведен до чисто документален формализъм. Всъщност задължението на работодателя е свързано и с неговата отговорност, защото той утвърждава програмата и оценката на риска.

Разпределение на отговорностите по организирането и изпълнението на оценката на риска.

Етапи по оценката на риска.

Етапи при оценяването на риска съобразени с нормативните изисквания.

Заповед и програма за оценка на риска.

Всяко нещо започва с намерение и план за действие. Решението за оценка на риска официално се взема от работодателя и той може да делегира права и отговорности за извършването и чрез заповед за извършване на оценка на риска. В тази заповед той посочва отговорно лице, което да координира действията по оценката на риска. Следва разработване на програмата за оценяване на риска. Програмата за оценяване на риска по същество представлява план за действие по подготовката, осигуряване на необходимите ресурси и източници на информация, определяне на оценителите на риска, приемане на методика за оценка на риска и др.

Класификация на трудовите дейности.

На този етап се разработва списък на дейностите като те се групират по рационален за оценяването начин. Нека онагледим с един пример с малко предприятие за металообработка и монтаж на метални конструкции и съпътстващи дейности като боядисване. В случая би следвало да групираме дейностите например: Лицата пряко заети със студена обработка – рязане, сгъване, струговане представляват една група. Лицата, които заваряват – втора група. Монтажници – трета група. Бояджии – четвърта група. И административен персонал. Много често лицата заети с рязане, заваряване и монтаж са едни и същи – затова говорим за групиране на дейностите.

При класифициране на трудовите дейности е добре да се използват и йерархичната структура на управление на предприятието.

Идентификация на опасностите.

Преди да започнем с идентификацията на опасностите нека да припомним дефиницията за опасност:

Опасност е възможен източник на вреда. Или всяко нещо, което може да причини вреда: машини, работна среда, използвани вещества, електричество, организация на труда, работни процеси, работни помещения и др.

По-долу е предстваен един каталог – списък (номенклатура) с опасности, които са групирани по подходящ начин. Естествено всяка организация може да създаде собствена последователност и групиране на опасностите в зависимост от конкретните условия.

ВАЖНО: Възможно е при определени случаи да са идентифицирани много на брой опасности! Това все още не означава, че рискът е висок. На този етап описваме всички възможни източници на опасност като хипотеза. И за да не настъпи объркване тук е момента и да изложа три основни аксиоми на безопасността:

Да продължим да разглеждаме като пример монтажната фирма и да преминем през част от идентификацията на опасностите при работа с ъглошлайф:

Идентифицирането на опасностите включва:

1. установяване на:

  • наличие на опасности и сравнителен анализ на опасностите по приоритети;
  • възможни пътища и начини за въздействие на опасностите;
  • обекти, които могат да бъдат увредени – хора, имущество, работна или околна среда;

2. систематично проучване на всички аспекти на дейността:

  • анализиране на всички дейности, които се извършват на оценявания обект;
  • отчитане на необичайни операции по време на работа;
  • отчитане на непланирани, но предвидими събития;
  • отчитане възможността за възникване на промишлени аварии;
  • анализ на разпоредбите за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и на приложените предпазни мерки;

3. определяне на тези аспекти на дейността, които могат да причинят вреди;

4. отчитане не само на опасностите, но и на начина на взаимодействие на работниците и служителите с опасностите и как това изменя риска.

Вече е ясно, че още на етапа на идентифициране на опасностите е необходимо да се съобразите с голямо количество информация. При идентифициране на опасностите освен задължителния одит по работните места (в случаите на външни оценители) да се имат предвид и източниците на информация за оценяване на риска посочени в норматива. Например всеки производител на работно оборудване предоставя списък с възможните опасности при използването му. Този списък се намира в съпроводителната документация на изделието. Производителите и вносителите на опасни вещества и смеси са задължени да предоставят информационни листове за безопасност (ИЛБ) в които също са посочени възможните опасности при употреба на веществото или сместа.

Определяне елементите на риска

За всяка идентифицирана опасност се определят елементите на риска, които тя създава, а именно:

  1. тежестта на вредата;
  2. вероятността за нанасяне на тази вреда.

Или рискът от конкретно разглеждана опасност е функция от тежестта на вредата, която може да произтече от конкретната опасност и от вероятността за нанасяне на тази вреда. Оценката на риска се извършва за всяка идентифицирана опасност, като се определят елементите на риска;

Тежест на вредата определяне степента на вредата

Тежестта на вредата се преценява съобразно:

  1. вида на обектите, подлежащи на защита – хора, имущество, работна и околна среда;
  2. тежестта на възможните наранявания или уврежданията на здравето – незначителни, сериозни, опасни, фатални;
  3. обхвата на вредата.

Тежестта на вредата се преценява като се определя контингента, възможната степен на нараняване или увреждане и нейния обхват (брой увредени лица). Тук трябва да стане ясно, че върху коефициента на тежестта влияе обхвата на вредата. Например в халето за металообработка шумът от шлайфането с ъглошлайф ще има по-голаяма тежест тъй като засяга не само работника, който работи с него но и други лица, които са в близост. Докато локалните вибрации въздействат само върху работещия.

За по-добро възприемане на тежестта на вредата в някои методики се преминава към парично остойностяване на врдата. Този подход е приемлив доколкото става въпрос за увреждане на имущество и материални ценности. Срещат се и подходи за остойностяване на вредите върху човешкото здраве и безопасност под формата на загуба на човекодни и съответното им парично устойностяване.

Вероятност за нанасяне на вреда

Вероятността за нанасяне на вреда се преценява по:

  1. честотата, продължителността и спецификата на излагане;
  2. вероятността от възникване на опасно събитие;
  3. техническите възможности за избягване или ограничаване на вредата;
  4. човешките възможности за избягване или ограничаване на вредата – квалификация, опит и практически знания и умения, осмисляне на рисковете, взаимодействие между хората, психологични, социални и ергономични аспекти и други аспекти, които могат да окажат въздействие върху риска;
  5. стойността на показателите и факторите по отношение на:
    1. специфичните показатели за безопасност на работни процеси, работно оборудване и работни места;
    2. стойностите на елементите за микроклимата, токсичните вещества и праха във въздуха, шума, вибрациите, осветлението и лъченията;
    3. физическото натоварване на работниците и служителите.

Докато при определяне на тежестта на вредата имахме някаква конкретика то при определяне вероятността за нанасяне на вреда нещата са малко по-сложни. Причината за това е, че в случая самата вероятност е функция от множество фактори. Нека се върнем на дефиницията за вероятност:

Вероятността е степента на вярата или знанието, че дадено събитие е настъпило или ще настъпи.

Вероятността има математическо значение в теорията на вероятностите, която намира широко приложение при предвиждането на възможни събития в статистиката, финанси, застраховане и др.

Нека се върнем на накои от факторите влияещи върху вероятността за нанасяне на вреда:

Честотата, продължителността и спецификата на излагане:

Нека да онагледим това с един пример: Каква е вороятността за 6-ца при хвърляне на зар? Отговор: 1/6 или 16.66%. Когато наистина започнете да хвърляте зарчето се вижда, че вероятността за 6-ца не е точно 16,66%, но колкото повече пъти хвърляте зарчето по един и същи начин толкова повече ще се доближавате до математическата стойност на вероятността – 16,66%.

Нека сега да се върнем на примера с работника, който зачиства метални повърхности с ъглошлайф и вземем опасността от наднормени нива на шум. Веднага можем да направим заключение, че колкото по-дълго работи (или колкото по-голяма е експозицията на шум) толкова по-голяма е вероятността от неблагоприятни последици за слуха на работещия! (Знаейки предварително, че шумовите нива при работа с ъглошлайф при всички положения надвишават 90 dB(A). )

За опасността от срязване или счупване на диск по аналогичен начин, или колкото по-често работи с шлайфа – толкова е по-голяма вероятността от срязване и други злополуки. Тук очаквам да възникнат досто въпроси като например: Добре де, как да определя вероятността като коефициент от 0 до 1? Ето тук на помощ ни идва статистиката на трудовите злополуки в национален план, на отраслово ниво и на ниво местна организация! Тук трябва да разгледаме разследванията на трудовите зополуки станали конкретно при работа с ъглошлайф. Да погледнем статистиката на професионалните заболявания от наднормен шум. Правилно се досещате, че голяма част от трудовите злополуки остават нерегистрирани с изключение на смъртните (защото те няма как да се укрият)! За статистиката на професионалните заболявания не искам и да споменавам. И това е смисълът на празния регистър на трудовите злополуки в предприятията в който всяка една трудова злополука (независимо колко лека е тя) трябва да се разследва така както се разследват тежките злополуки и аварии защото ще откриете едни и същи причини за тях! По този начин се документират и записват статистически данни и опит за злополуки и причините за тяхното възникване! По-късно тези данни се използват при анализ на риска и при тематичното разработване на инструктажите по безопасност.

Техническите възможности за избягване или ограничаване на вредата

Тук трябва да се има предвид състоянието на технологичното оборудване с което разполага предприятието, колко съвременни са използваните машини и съоръжения, дали отговарят на съвременните стандарти за безопасност на машините, дали са достатъчно обезопасени, каква е степента на амортизация. Или в този случай преценката за вероятност от възникване на опасно събитие при използване на технологичното оборудване трябва да бъде дадена от инженерно техническия персонал (техници, механици, преки ръководители и обслужващ машините персонал) т.е. това са хората, които имат достатъчно добра представа за функционирането и състоянирто на машините и съоръженията. Друг източник на информация за техническите възможности за избягване или ограничаване на вредата са проектна документация, техническа документация за определена машина или инструмент – там конкретно са разписани граничните възможности и степени на обезопасяване на конкретното изделие, както и конкретни изисквания за безопасна експлоатация. Може би забелязвате, че много често споменавам за оригиналната техническа документация на производителя на даденото изделие или машина. Добре е да се знае, че преди пускане на дадена машина, превозно средство или инсталация или елктроуред на пазара производителя извършва оценка на риска на изделието. Най-важното от тази оценка на риска за здравето и безопасността е изведено под формата на инструкция за безопасна експлоатация!

Човешки възможности за избягване или ограничаване на вредата

Както вече сте прочели човешкия фактор има особена роля в обезпечаването на безопасността. За работодателите представляват интерес тези фактори върху които може да се упражни въздействие и контрол или накратко как човешкия ресурс да бъде подходящо „кондициониран“ в подходяща форма за употреба. Аз лично изразявам искрено възмущение когато словосъчетанието „човешки ресурс“ се използва в мое присъствие. И така нека се спрем накратко върху някои аспекти от човешкия фактор:

Квалификация: Квалификацията на персонала е основно изискване в много случаи, когато се работи с потенциално опасни машини и съоръжения. В случая когато става въпрос за неквалифициран персонал опита показва, че вероятността за злополуки при работа с машини и съоръжения нараства. Значението на квалификацията е безспорно и норматива е изпълнен с подробни изисквания към това.

Опита, практическите знания и умения са от съществено значение при възникването на опасни ситуации. В случая можем да говорим за добър опит и лош опит. Настъпването на опасно събити в следствие на пренебрегването на правилата за безопасност не винаги води до злополука! Това води до лош опит в работещите и пренебрегването на правилата по безопаснот се превръща в рутина.

Анатомични и антропологични особености, здравословно състояние, пол, възраст. По отношение на здравословното състояние, входящия медицински контрол за постъпване на работа и противопоказните заболявания при специфични условия на труд все още имаме наредба регламентираща тези изисквания.

Оценяване на риска

След като сме идентифицирали всички опасности следва да се направи сравнение на фактическото състоянието на обезопасеност с нормативните изисквания по безопасност, приложимите стандарти и правилници, проектна документация и информация предоставена от производителите на машини и съоръжения. Всички тези изисквания (отнасящи се до конкретната дейност) могат да бъдат внимателно проучени, систематизирани и разработени под формата на въпросници (check lists). Удобството на такъв тип въпросници е, че те могат да бъдат използвани и от лица, които не притежават необходимите познания по отношение изискванията на норматива и стандартите по безопасност.

Когато в нормативните актове има изчерпателни разпоредби за осигуряване на защита от ясни и лесно определими опасности, не е необходимо да се определят елементите на риска (тежест и вероятност). В тези случаи се пристъпва към разработването на споменатите по-горе въпросници и проверка на фактическото състояние дали наистина е осигурена защита съгласно нормативните изисквания.

В случая нормативните изисквания играят роля на критерий за допустимост на риска от конкретни опасности. Всъшност тази точка (4) на чл.18 от наредбата за реда начина и периодичността на извършване на оценка на риска играе спасителна роля за работодателите! Защото както видяхте извършването на оценка на риска е сложно, енергоемко и трудовмко мероприятие изискващо големи обеми от данни и в повечето случаи не е по силите на малките и средни предприятия! Личното ми обосновано мнение е, че за доста голяма част от обектите в нашата икономика касещи средни, малки и микро предприятия не се налага извършване на цялата процедура по оценяване на риска! В действителност сме свидетели на едно безумно тълкуване на горната наредба от страна на контролните органи. Лично аз съм свидетел на фабрикуване на оценки на риска, които нямат много общо с изискванията и принципите на норматива.

Нека обобщим: С оценката на риска се установява допустимостта на определения риск! Критерий за допустимостта на риска са разпоредбите на нормативните актове по безопасност и здраве и принципите за превенция! Тук дори не искам да правя допускането, че в държават определено юридическо или физическо лице да може да приема критерии за допустимост на риск за здравето и безопасността на трети лица поради липса на достатъчно конкретно разписани нормативни изисквания!

Нека разгледаме примерни нормативни критерии за допустимост на риска от конкретни опасности.

Както стана ясно в нормативните документи и стандарти има ясно определени критерии за допустимост по отношение на голяма част от факторите на работната среда включително и за вибрации, електромагнитни и оптични лъчения, йнизиращи лъчения и др. Тоест при разработване на оценката на риска за здравето не е необходимо да преминаваме през процедура за определяне допустимостта на даден риск:

Когато всички опасности са идентифицирани, определени са елементите на риска – тежест и вероятност, тогава се пристъпва към експертно определяне на риска и неговата допустимост с уговорката, че критериите за допустимост по отношение на всеки един риска са приложимите нормативни изисквания.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук