Оценители на риска – нормативни изисквания.

Преди да започнем да разглеждаме етапите,процедурите и методите по оценяването на риска нека разгледаме нормативните изисквания към компетенциите на оценителите на риска.

Оценителите на риска:

  1. Трябва да познават утвърдената от работодателя методика за оценка на риска. Да следват и прилагат процедурата за оценяване на риска;
  2. Да притежават информация за конкретните опасности и рискове и да разпознават опасностите когато видят такива.
  3. Да могат да извършват анализ на опасностите и рисковете, както и техните източници, прояви и начините за предотвратяване и / или намаляване.
  4. Да притежават знания и информация относно материалите, работното оборудване и технологиите използвани при работа.
  5. Да познават работните процеси, организацията на работа и взаимодействието на работещите с използваните материали и оборудване.
  6. Да имат информация за вида, вероятността, честотата и продължителността на излагане на опасности.
  7. Да могат да оценяват рисковете и да знаят критериите за допустим или недопустим риск.
  8. На база оценката на риска да предложат ефективни мерки за предотвратяване или намаляване на риска.

Гореизброените критерии към оценителите на риска ни дава отговор на въпросът – Кой трябва и може да извърши оценката на риска. При всички случаи това са лица пряко заети в трудовия процес и познаващи технологията на конкретната организация или производствено предприятие – от ръководния състав, преки ръководители, технолози и работници. Към тази група трябва да добавим и специалисти запознати с методологията по оценяване на риска, лекари притежаващи познания в областта на хигиената и физиологията, професионални заболявания и др. Естествено това е идеалния вариант за избор на оценителите на риска. Тази конфигурация на екипа предполага и висок разход за работодателя – като работно време и финансови средства за външни консултанти. Тук естествено възниква и втория голям въпрос на работодателите – каква е ролята на оценката на риска и оправдан ли е такъв разход на ресурс? Отговорът не е еднозначен. ..

Нека да разгледаме и

Източници на информация за оценяване на риска са:

  1. нормативните разпоредби;
  2. българските и европейските стандарти, стандарти на ISO и IEC;
  3. анализи на производствени процеси и професионални дейности по отношение здравето и безопасността при работа;
  4. становища и оплаквания от работниците и служителите и/или техни представители и резултати от анкети с тях;
  5. данни, предоставяни от производители и доставчици на суровини, материали и оборудване;
  6. данни от проведени наблюдения и измервания на факторите на работната среда и на специфични показатели за безопасност на работни процеси, работно оборудване и работни места;
  7. данни за злополуки и за общата и професионална заболяемост на работниците и служителите;
  8. данни за аварии;
  9. данни от медицински наблюдения и изследвания;
  10. ръководства и други материали за съответната дейност;
  11. периодични издания и база данни относно здраве и безопасност при работа;
  12. информация, предоставяна от национални служби и институции, компетентни в областта на здравето и безопасността при работа;
  13. научна и техническа литература;
  14. всякаква друга информация, полезна за оценяване на риска.

Изводи: От представените нормативни изисквания към оценителите на риска и източниците на информация необходими за оценяването на риска е видно, че в идеалния случай процесът по оценяване и документиране на риска е енергоемък, трудоемък и времеемък процес в който са ангажирани екип от различни специалисти – външни и вътрешни по отношение на организацията извършваща оценката на риска. Тук отново стигаме до основния въпрос за значението и важността на оценката на риска и нейната цена. Нямам намерение да изпадам в излишен патос по отношение на важността и значението на този процес. Ще бъда откровен и ще разсъждавам на глас и нека да дадем възможните отговори на въпроса:

Защо ми трябва оценка на риска?

Най-честия отговор е: Защото сте задължени нормативно! Защото инспекторите от областните инспекции по труда ги изискват! Ако спрем с отговорите до тук, тогава оценката на риска е просто едно досадно задължение, представлява една папка със загадъчни таблици и писания скрити в класьор. Тяхната функция се състои в показването им пред заинтересовани лица – инспектори от ОИТ, евентуално одитори от сертифициращи организации по качество, възложители и длъжностни лица на възложители (ако сте подизпълнители на строителни или инфраструктурни проекти). Или оценката на риска е част от голямата бумащина – разни наръчници по качеството, HACCP планове, заповеди, аварийни планове, документации по опазване на околната среда… – тонове копирна хартия често поверени на един административен служител отговорен за нейното съхранение и допълване при необходимост.

В кои случаи се налага наистина да се премине през този тежък процес на оценка на риска? За щастие норматива дава отговор на този въпрос – в чл. 18, ал.4 от Наредба 5 за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска: Когато в нормативните актове има изчерпателни разпоредби за осигуряване на защита от ясни и лесно определими опасности, разпоредбите на ал. 1, 2 и 3 могат да не се прилагат. Когато ал. 1, 2 и 3 не се прилагат, трябва да се провери осигурена ли е защита съгласно разпоредбите на нормативните актове от идентифицираните опасности. Или накратко казано: ако съществуват действащи наредби, правилници, стандарти по отношение на отделни фактори на работната среда (например норми за осветление, микроклимат, шум), трудовите процеси или дейности не се налага разработване на оценка на риска.

Използвани термини и определения:

Преди да започнем с разплитането на мистериите около „оценката на риска“ нека да изясним някои термини и определения, които се срещат в норматива.

Здравословни и безопасни условия на труд са такива условия на труд, които не водят до професионални заболявания и злополуки при работа и създават предпоставка за пълно физическо, психическо и социално благополучие на работещите лица.

Тук искам да дам още едно определение за здраве на Световната здравна организация (СЗО), което да изясни дефиницията за задравословни и безопасни условия на труд:

Здраве: Общо състояние на ума, тялото и духа при което няма болест, нараняване или болка.Състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не просто отсъствие на болест или недъг.

Превенция са всички мерки, които се предприемат или планират на всички етапи на работа в предприятието, за предотвратяване, ограничаване и/или отстраняване на професионалните рискове.

Опасност: Възможен източник на вреда

Вреда е физическо нараняване и/или увреждане на здравето.

Риск: е вероятността за настъпване на вреда при конкретни условия на излагане и тежестта на вредата.

Идентификация на опасност е процесът на установяване съществуването на опасност и на определянето на нейните характеристики.

Елементи на риска са тежестта на вредата и вероятността за възникване на тази вреда.

Оценка на рискае процес на взимане на решение относно допустимостта на риска на база на анализа на риска, разпоредбите на нормативните актове и отчитане на фактори като технически достижения, околна среда, психологически, икономически и социални аспекти.

Преди да започнем да разглеждаме процеса по оценяване на риска и различните методологии искам да направя уговорката и да ви успокоя, че веднъж вникнали в термините ще се убедите че ние като хора извършваме процеса по оценяване на риска многократно в нашето ежедневие. В повечето случаи процесът протича напълно естествено и почти на подсъзнателно ниво. Да разгледаме няколко примера от ежедневието и да хвърлим малко светлина върху мистерията около оценката на риска.

Всеки от нас е попадал в ситуация на пресичащ пешеходна пътека пешеходец. Всъшност това са едни от първите уроци, които ние като родители преподаваме на нашите поотраснали деца – „Спри, първо се огледай за автомобили и тогава пресичай!“ – чуваме го често от родители с деца. Нека да започнем да анализириме отделните етапи на пресичане на пешеходната пътека, процесът по оценяване на риска и решенията, които вземаме. Първо спираме преди да пресечем защото знаем, че пресичането на пътното платно крие опасност – преминаващите автомобили са източник на опасност. Оглеждаме се – правим идентификация на опасността – има ли наличие на автомобил и или автомобили. Следва етап на анализ на риска – установили сме един или повече автомобили (или други превозни седства) но вече установяваме характеристиките – с каква скорост се движат, колко са отдалечени, каква марка са и друга релевантна информация в зависимост от натрупания житейски опит. Следва оценка на риска, неговата допустимост и вземане на решение – да премина или да изчакам. Решаваме да пресечем уличното платно, но посредата на пешеходната пътека виждаме, че нашият автомобил се движи със скорост по-висока отколкото сме предположили – време е да предприемем коригиращи действия – да спрем да изчакаме или да забързаме и да притичаме. Елементите на риска тук са: тежестта на вредата при удар с конкретния вид автомобил – изгледите не са добри, изходите от такава ситуация са почити винаги тежки или фатални – натъртвания (в най-добрия случай), счупвания, тежки травми и фатален край. Верояността зависи от много фактори – колко сме бързи, колко съобразителен е шофьорът, колко често са ставали злополуки на това място, видимост, състояние на пътната настилка…. Както сами се убеждавате процесът по анализ, оценка на риска, вземане на решение и последващи коригиращи действия протича почти мигновенно.

Нека разгледаме още един пример от нашето ежедневие. На много от нас ни се налага да пътуваме със служебни или лични автомобили и почти ежедневно сме свидетели на РИСКОВИ изпреварвания, опасности по пътя и т.н. Да разгледаме илюстрацията по-долу и да започнем да разсъждаваме върху процесите на анлиз на риска, оценка на риска и вземането на решение от страна на водача на изпреварващия автомобил:

(Източник: https://www.marica.bg/ )

Преди предприемане на изпреварването водачът на черния автомобил прави идентификация на опасностите – има ли насрещно движещи се автомобили (това все пак представлява най-голямата опасност при изпреварване). След това прави бърз анализ на риска в конкретната ситуация. Източниците на информация са: скорост на движение на колоната, брой автомобили в колоната и обща дължина на колоната, ускороние на автомобила, разстояние на насрещно движещи се автомобили, тяхната скорост… Следва оценка на риска и предприемане на действие (да изпревари или да остане в колоната) в нашия случай водачът предприема изпреварване.

В момента на предприемане на изпреварването обстоятелствата се променят – вече имаме наличие на насрещно движещ се автомобил. Нашия водач осъзнава, че оценката на риска вече не е актуална (поради възникване на нови или непредвидени обстоятелства) и са необходими коригиращи действия – в случая спиране и прибиране в колоната. Нека да припомним: Анализ на риска е използване на разполагаема информация за идентифициране на опасни събития и за определяне елементите на риска. И второто важно нещо – Оценката на риска е процес! Тоест нашият водач постоянно следи пътната обстановка, възприема, анализира и оценява променящите се обстоятелства и постоянно променя своята оценка на риска като предприема коригиращи действия. Тук ми се струва подходящо да спомена и един друг термин – Допустимост на риска и критерии за допустимост. В общия случай основни критерии за установяване допустимостта на риска са: 1. съответствието с разпоредбите на нормативните актове за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; 2. приложението на принципите за превантивна дейност, посочени в чл. 4 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.

В конкретния случай от двете снимки не можем да преценим дали водача на автомобила приема необосновано висок риск. Да приемем две хипотези и да поразмишляваме върху допустимостта на риска. Първа хипотеза – в конкретния автомобил се возят децата и съпругата на водачът, целта на пътуването е посещение на роднини в близко населено място. В този случай бихме определили риска като висок и неприемлив. Тоест от една страна имаме няколко минути „спестено“ време за пътуване, от другата страна висок риск = голяма вероятност за катастрофа и тежки последици при челен удар.

Втора хипотеза – в автомобила пътува ранен или болен човек за когото времето за пристигане до болнично заведение е от съществено значение. В този случай рискът си остава на същото ниво но критерия за допустимост се измества.

Тоест рискът представлява функция от вероятността за настъпване на нежелано събитие и тежестта на последиците от това събитие:

Графично представяне на риска като функция вероятността и последиците. За по-добро възприемане на графиката рискът е представен като линейна зависимост!

Тук трябва да отбележим, че рискът е величина с вероятностен характер! Или казано по друг начин – това, че нашият водач с черния автомобил управлява рисковано и не спазва елементарните правила за пътна безопасност не означава, че той ще направи катастрофа. Но ако продължава достатъчно продължително да управлява автомобила по този начин шансът да се случи ПТП е достатъчно висок. Тук възниква естествения въпрос – откъде и как преценяваме вероятността. До голяма степен това е въпрос на статистика и опит. Например по данни на МВР – главна дирекция „Национална полиция“ имаме следните данни за тежки ПТП и загинали по години:

Източник: Министерство на вътрешните работи.

На тази база аз мога да направя обосновано предположение каква ще бъде статистиката за 2020 година при положение, че условията се запазят същите като при изминалите години.

Да се върнем отново на последния пример и да разгледаме източниците на информация на водача на база на която той прави анализ и оценка на риска на една успешна маневра по изпреварване:

  • състояние на спирачна система, време за спиране от 100 км/ч до 0км/ч;
  • състояние на двигател – мощност и ускорение, време за ускоряване от 0 до 100, от 60 до 120;
  • състояние на гуми;
  • състояние на пътна настилка и фактори влияещи върху спирачен път и управление – дупки, кръпки, други неравности, суха-мокра настилка, температура на въздуха…;
  • общо тегло на автомобила – празен – пълен;
  • видимост, насрещно движещи се превозни средства;
  • скорост и вид на насрещно движещи се средства;
  • скорост на колоната;
  • опит като водач, познаване на автомобила;
  • пътни знаци за завои, ограничение на скоростта, разклонения и др.;
  • познаване на пътния участък;
  • дължина на колоната;
  • дистанция между автомобилите в колоната;
  • широчина на пътното платно и др.;
  • здравословно състояние, умора, бързина на реакции…. и друга релевантна информация

Както сами можете да се убедите елемента ВЕРОЯТНОСТ за настъпване на ПТП при изпреварване е сложна функция от множество допълнителни фактори. Или елемента вероятност може да се определи с приближение и статистическа „точност“. Какви варианти имаме в конкретния случай? – Да се придържаме към актуалните правила и норми за движение по пътищата. Или спазвайки правилата за движение по пътищата рискът от ПТП не е изключен, но той вече е в приемливи граници.

Изводи:

Оценката на риска е процес, който извършваме ежедневно но не документираме. Съществуват много видове Риск: финансов риск, здравен риск, застрахователен риск… Противоположното значение на Риск е Шанс.

За да направим адекватен анализ и оценка на риска трябва да можем да разпознаваме опасностите, да притежаваме информация за опасностите както и техните източници, прояви и начините за предотвратяване и / или намаляване. С Колкото по-достоверна информация разполагаме – толкова по адекватен анализ оценка на риска ще направим.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук