По данни на световната здравна организация, смъртността в следствие на  злополуки в днешно време е на трето място след сърдечно-съдовите и онкологичните заболявания. Ако обаче от тези заболявания умират предимно възрастни хора, то в следствие от злополуки загиват предимно трудоспособни млади хора и хора на средна възраст.

Статистиката показва, че сред мъжете на възраст от 15 до 36 години най-честите причини за смърт са различните видове злополуки. С голяма доза увереност може да се каже, че проблемът с намаляването на травматизма в световен мащаб, е изключително актуален и заслужава най-голямо внимание.

В продължение на много години основните методи за охрана на труда са използването на технически средства за безопасност. При това се решават две основни задачи:

  1. Създаване на машини, инструменти, технологии, при използване на които рискът от възникване на злополука е сведен до минимум.
  2. Създаване на специални защитни средства за защита на човек от опасности възникващи при трудовия процес.

Според статистиката обаче при поне две от три злополуки основният виновник се явява не техниката, не технологичният процес, а самият работещ човек, който по една или друга причина не е спазил правилата за безопасност, нарушил е нормалния ход на трудовия процес, не е използвал предвидените лични предпазни средства и т.н.

Възниква фундаментално важен въпрос: защо хората, които по природа им е присъщ инстинкта за самосъхранение, толкова често стават виновници за нараняванията си? В крайна сметка, ако човек е психически нормален, тогава той никога няма да се стреми към нараняване без причина. Такива случаи се случват или по причини, независещи от дадено лице, или когато определени обстоятелства го подтикват да нарушава правилата. Очевидно е, че за да се предотврати появата на подобни инциденти, е необходимо преди всичко да се идентифицират тези стимули и по възможност да се намали тяхното въздействие.

Най-общото разглеждане на закономерностите на технологичния прогрес ни позволява да отбележим, че обстоятелствата, които водят до злополуки и аварии възникват по съвсем обективни причини:

  1. Първата причина е, че с развитието на оръдията на труда се разширява и диапазона на  въздействие на човека върху света и заобикалящата го среда, както в разнообразие, така и в интензивността. Постиженията на науката позволяват при разработването на дадена технология, тя да се направи по-малко опасна, да се създадат подходящи средства за защита срещу опасносит, да се изберат методи за действие отчитащи опасността и т.н. Въпреки тези превантивни мерки обаче, с развитието на технологията, опасностите нарастват по-бързо от колкото  мерките за превенция и противодействие.
  2. Втората причина, която прави условията на труд и човешкия живот по-тежки и опасни, е увеличаването на цената на грешката. Сега хората умират по-често от ток с високо напрежение, нараняват се при използване на все по-мощни повдигащи и транспортни превозни средства, падат от височина и падат по-често не на земя, а на асфалт или бетон.
  3. Третата причина е привикването на човека към опасностите. Използвайки предимствата, предоставени от технологиите, и свиквайки с тях, човек често забравя, че технологията обикновено се явява и източник на висока опасност, а интензивното използване на технологията увеличава възможността за реализиране на тази опасност. Жителите на града в наше време се страхуват повече от мирно пасящ кон, отколкото от яростно въртящ се вал на машина или автомобил, който се движи към него. Постоянното взаимодействие с опасно оборудване и неосведомеността за масовия характер и мащаб на нещастните случаи води до факта, че човек престава да се страхува от това, което всъщност е много опасно. За щастие далеч не всяко нарушение води до злополука или инцидент. Но това „за щастие“ има и обратна страна. Хора, след като веднъж безнаказано нарушават правилата и в резултат получават някаква малка полза, повтарят подобни нарушения. Постепенно има адаптиране към опасността, а с това и навикът да се нарушават правилата.

В допълнение към често срещаните причини се откриват много разнообразни, чисто индивидуални фактори, главно от психологически порядък, които създават умишлено нарушаване на правилата за безопасност и увеличаване на броя на нещастните случаи (показна смелост, недисциплинираност, склонност към рискове и много други).

Следователно проблемът със безопасността не може да бъде решен по един технически начин. Освен това, на фона на усъвършенстването на технологията, увеличаването на нейната надеждност и безопасност, недостатъците на човешкия фактор стават все по-забележими, тъй като в общата маса на произшествията човешките грешки стават все по-значими.

Какви са причините за неправилните, погрешни действия на човек?

Причините са многообразни. Това могат да бъдат чисто субективни фактори: липса на психологически или физиологични качества на човека, необходими за дадена работа, липса на знания или опит, нарушено физическо или емоционално състояние и т.н.

Вътрешните фактори могат да се породят и от външни обстоятелства. Например външните физически въздействия, като се започне с тези, произтичащи от условията на труд, и чак до такива явления като магнитни бури, промяна фазата на луната, могат да повлияят на вътрешното състояние на човека и да бъдат основната причина за инциденти. На вероятността от възникване на инциденти  влияят и много социални фактори, като психологическия климат в колектива, възприетата система за стимулиране на труда и условията на живот.

По този начин идентифицирането и предотвратяването на причините за откази, грешки, умишлени и случайни опасни човешки действия е задача с висока неопределеност и сложност.

Психологията на безопаснoстта като научна дисциплина има за цел да намери и предложи на служителите конкретни препоръки за решаване на тези задачи. В крайна сметка човешкият фактор трябва да се превърне в надеждно звено в системата от мерки за осигуряване безопасността на труда. 

Причини за опасни действия по време на работа

Всяко опасно действие, както показват проучванията, може да бъде резултат от една или група причини. Например неправилната оценка на състоянието на обслужвана инсталация може да бъде резултат от липса на професионални познания, от неразположение на служителите, липса на необходимото време за тази операция, или просто от игнориране от страна на служителя на изискванията за проверка състоянието на инсталацията.

Според специалистите от националните асоциации на центровете по безопасност на труда, обобщаването на материали от разследвания на производствени злополуки и аварии дава възможност да се намали цялото разнообразие от преки причини за опасни действия до четири групи (класове) причини:

  • А. Не умее – това означава, че служителят не притежава знанията, необходими за тази работа, не е усвоил съответните навици, методи, техники, методи.
  • Б. Не иска – това означава, че служителят е в състояние да изпълнява тази работа (операция) безопасно и с високо качество, но той няма желание да се съобразява с изискванията за безопасност, с други думи, няма мотивация, не е развита психологическата нагласа за спазване на тези изисквания.
  • В. Не може – това означава, че служителят е в такова физическо или психологическо състояние, че въпреки умението, въпреки желанието, той допуска опасно действие.
  • Г. Не е обезпечен – това означава, че служителят не изпълнява предписаното действие поради невъзможността да му се осигури необходимите условия, инструменти, материали, устройства, информация и т.н.

Първите три групи причини (A, B, C) се дължат на индивидуалните и лични характеристики (качества) на служителя. Като цяло тези причини се наричат човешки фактор.

Четвъртата група (Г) от непосредствени причини се явяват външни по отношение служителя фактори, с други думи, това е производствената среда, в която се извършва дейността на служителя. И четирите идентифицирани групи от преки причини за опасни действия от своя страна са следствие от причините от по-високо ниво, което трябва да бъде отнесено към сферата на организацията и управлението на производството. Обикновено тези причини се определят като организационни.

Психологически методи за осигуряване безопасност на труда

Първоначално ще разгледаме какво се разбира под термина „безопасен труд“. Това понятие не е ли синоним на „безопасни условия на руд“? Безопасните условия на труд са такива условия на труд, при които се изключва експонирането на вредни и (или) опасни производствени фактори или нивата на тяхното излагане не надвишават установените норми и стандарти. Както е видно, това определение не изключва наличието на потенциално опасни фактори на работното място и не съдържа каквито и да било изисквания към служителя.

Но такива условия не са достатъчни за предотвратяване на произшествие (злополука). Първо, както беше отбелязано, поради редица причини самият служител може да извърши опасно действие, което да доведе до злополука или авария. На второ място, потенциалната опасност при определени условия може да се превърне в реална, при което се създава опасна ситуация или аварийна ситуация, изискващи от служителя да предприеме адекватни действия и поведение. И накрая, възможни са ситуации, когато сериозните последици настъпват не поради въздействието на опасен фактор, не поради безразсъдното поведение на служителя, а във връзка с неговото състояние. Представете си, че на идеалното (по критерия за безопасност) работно място служителят получава сърдечен удар поради силни преживявания (настъпили преди началото на работния ден), той губи съзнание, пада и получава травма на главата.

Следователно трябва да се признае, че безопасните условия на труд са необходимо условие, но не достатъчно за безопасна работа. Много зависи от служителя: от неговата квалификация, поведение, физическо и психическо състояние.

Въз основа на по-горните разсъждения можем да дадем следното определение на понятието „безопасен труд“:

Безопасен труд е дейност, при която се осигуряват безопасни условия на труд и служителят действа целесъобразно и безопасно както по време на изпълнението на работните операции, така и в случай на опасни ситуации, а физическото и психическото състояние на работника отговаря на нормата.

По-горе се разглеждат четири групи причини за опасни действия на работниците: 1. Не умее, 2. Не иска, 3. Не може, 4. Не е обезпечен. Очевидно, че за да се осигури безопасен труд тези причини трябва да бъдат отстранени. Тогава формулата за необходимите и достатъчни условия за безопасен труд на определен служител може да бъде представена в следната форма:

Безопасен труд на служител = 1. Умее + 2. Иска + 3. Може + 4. Обезпечен.

На свой ред:

  • Умее  = притежава професионални знания + притежава съответстващите на професията (длъжност, извършена работа) навици, методи, техники, начини.
  • Иска = Рарзаботена е психологическа нагласа  за да отговори на изискванията за безопасност + Формира се положителна мотивация.
  • Може = физически способен + е в нормално психическо състояние.
  • Обезпечен = санитарно-хигиенните и материално-техническите условия на труд отговарят на изискванията на охраната на труда и научната организация на труда.

Системата за работа с персонала с цел осигуряване на безопасен труд включва няколко подсистеми:

  1. Подсистема „Професионален подбор“.
  2. Подсистема „Обучение и проверка на знания“.
  3.  Подсистема „Пропаганда и възпитание“.
  4. Подсистема „Стимулиране“.
  5. Подсистема „Лечебно-профилактични и рехабилитационни мерки“.

Всяка от тях се състои от редица елементи, които в своето единство образуват това, което е обозначено като „умее“, „иска“ и „може“:

УМЕЕ:

елементи на системата

  • Професионален подбор
  • ·Обучение и инструктаж
  • Проверка на знанията
  • Стажове и обучения

ИСКА:

елементи на системата

  • Професионален подбор
  • Пропаганда
  •  Възпитание
  • Стимулиране
  • Психологическият климат в колектива

МОЖЕ:

елементи на системата

  • Професионален подбор
  • Медицинско и професионално обследване
  • Мерки за лечение, профилактика и рехабилитация

Източник: Охрана Труда

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук