По данни на световната здравна организация, смъртността в следствие на  злополуки в днешно време е на трето място след сърдечно-съдовите и онкологичните заболявания. Ако обаче от тези заболявания умират предимно възрастни хора, то в следствие от злополуки загиват предимно трудоспособни млади хора и хора на средна възраст.

Статистиката показва, че сред мъжете на възраст от 15 до 36 години най-честите причини за смърт са различните видове злополуки. С голяма доза увереност може да се каже, че проблемът с намаляването на травматизма в световен мащаб, е изключително актуален и заслужава най-голямо внимание.

В продължение на много години основните методи за охрана на труда (умишлено използвам този термин) са използването на технически средства за безопасност. При това се решават две основни задачи:

  1. Създаване на машини, инструменти, технологии, при използване на които рискът от възникване на злополука е сведен до минимум.
  2. Създаване на специални защитни средства за защита на човек от опасности възникващи при трудовия процес.

Според статистиката обаче при поне две от три злополуки основният виновник се явява не техниката, не технологичният процес, а самият работещ човек, който по една или друга причина не е спазил правилата за безопасност, нарушил е нормалния ход на трудовия процес, не е използвал предвидените лични предпазни средства и т.н.

Възниква фундаментално важен въпрос: защо хората, които по природа им е присъщ инстинкта за самосъхранение, толкова често стават виновници за нараняванията си? В крайна сметка, ако човек е психически нормален, тогава той никога няма да се стреми към нараняване без причина. Такива случаи се случват или по причини, независещи от дадено лице, или когато определени обстоятелства го подтикват да нарушава правилата. Очевидно е, че за да се предотврати появата на подобни инциденти, е необходимо преди всичко да се идентифицират тези стимули и по възможност да се намали тяхното въздействие.

Причини и обстоятелства за възникване на трудови злополуки и аварии

Най-общото разглеждане на закономерностите на технологичния прогрес ни позволява да отбележим, че обстоятелствата, които водят до злополуки и аварии възникват по съвсем обективни причини:

  1. Първата причина е, че с развитието на оръдията на труда се разширява и диапазона на  въздействие на човека върху света и заобикалящата го среда, както в разнообразие, така и в интензивността. Постиженията на науката позволяват при разработването на дадена технология, тя да се направи по-малко опасна, да се създадат подходящи средства за защита срещу опасности, да се изберат методи за действие отчитащи опасността и т.н. Въпреки тези превантивни мерки обаче, с развитието на технологията, опасностите нарастват по-бързо от колкото  мерките за превенция и противодействие.
  2. Втората причина, която прави условията на труд и човешкия живот по-тежки и опасни, е увеличаването на цената на грешката. Сега хората умират по-често от ток с високо напрежение, нараняват се при използване на все по-мощни повдигащи и транспортни превозни средства, падат от височина и падат по-често не на земя, а на асфалт или бетон.
  3. Третата причина е привикването на човека към опасностите. Използвайки предимствата, предоставени от технологиите, и свиквайки с тях, човек често забравя, че технологията обикновено се явява и източник на висока опасност, а интензивното използване на технологията увеличава възможността за реализиране на тази опасност. Жителите на града в наше време се страхуват повече от мирно пасящ кон, отколкото от яростно въртящ се вал на машина или автомобил, който се движи към тях. Постоянното взаимодействие с опасно оборудване и неосведомеността за масовия характер и мащаб на нещастните случаи води до факта, че човек престава да се страхува от това, което всъщност е много опасно. За щастие далеч не всяко нарушение води до злополука или инцидент. Но това „за щастие“ има и обратна страна. Хора, след като веднъж безнаказано нарушават правилата и в резултат получават някаква малка полза, повтарят подобни нарушения.

В допълнение към често срещаните причини се откриват много разнообразни, чисто индивидуални фактори, главно от психологически порядък, които създават умишлено нарушаване на правилата за безопасност и увеличаване на броя на нещастните случаи (показна смелост, недисциплинираност, склонност към рискове и много други).

Следователно проблемът със безопасността не може да бъде решен само с технически средства. Освен това, на фона на усъвършенстването на технологията, увеличаването на нейната надеждност и безопасност, недостатъците на човешкия фактор стават все по-забележими, тъй като в общата маса на произшествията човешките грешки стават все по-значими.

Какви са причините за неправилните, погрешни действия на човек?

Причините са многообразни. Това могат да бъдат чисто субективни фактори: липса на психологически или физиологични качества на човека, необходими за дадена работа, липса на знания или опит, нарушено физическо или емоционално състояние и т.н. Вътрешните фактори могат да се породят и от външни обстоятелства. Например външните физически въздействия, като се започне с тези, произтичащи от условията на труд, и чак до такива явления като магнитни бури, промяна фазата на луната, могат да повлияят на вътрешното състояние на човека и да бъдат основната причина за инциденти.

На вероятността от възникване на инциденти  влияят и много социални фактори, като психологическия климат в екипа, възприетата система за стимулиране на труда и условията на живот.

По този начин идентифицирането и предотвратяването на причините за откази, грешки, умишлени и случайни опасни човешки действия е задача с висока неопределеност и сложност. 

Психологията на безопаснoстта като научна дисциплина има за цел да намери и предложи на служителите конкретни препоръки за решаване на тези задачи. В крайна сметка човешкият фактор трябва да се превърне в надеждно звено в системата от мерки за осигуряване безопасността на труда.

Причини за опасни действия по време на работа

Както показват проучванията, всяко опасно действие може да бъде резултат от една или група причини. Например неправилната оценка на състоянието на обслужвана инсталация може да бъде резултат от:

  • липса на професионални познания,
  • от неразположение на служителите,
  • липса на необходимото време за изпълнение на конкретна операция,
  • или просто от игнориране от страна на служителя на изискванията за проверка състоянието на инсталацията.

Според специалистите от националните асоциации и центровете по безопасност на труда, обобщаването на материали от разследвания на производствени злополуки и аварии дава възможност да се намали цялото разнообразие от преки причини за опасни действия до четири групи (класове) причини:

  1. Не умее – това означава, че служителят не притежава знанията, необходими за тази работа, не е усвоил съответните навици, методи, техники, методи.
  2. Не иска – това означава, че служителят е в състояние да изпълнява тази работа (операция) безопасно и с високо качество, но той няма желание да се съобразява с изискванията за безопасност, с други думи, няма мотивация, не е развита психологическата нагласа за спазване на тези изисквания.
  3. Не може – това означава, че служителят е в такова физическо или психологическо състояние, че въпреки умението, въпреки желанието, той допуска опасно действие
  4. Не е обезпечен – това означава, че служителят не изпълнява предписаното действие поради невъзможността да му се осигури необходимите условия, инструменти, материали, устройства, информация и т.н.

Първите три групи причини (A, B, C) се дължат на индивидуалните и лични характеристики (качества) на служителя. Като цяло тези причини се наричат човешки фактор.

Човешки фактор или как най-кратко да определим що е то човешка грешка

 Четвъртата група (Г) от непосредствени причини се явяват външни по отношение служителя фактори, с други думи, това е производствената среда, в която се извършва дейността на служителя.

И четирите идентифицирани групи от преки причини за опасни действия от своя страна са следствие от причините от по-високо ниво, което трябва да бъде отнесено към сферата на организацията и управлението на производството. Обикновено тези причини се определят като организационни.

Следва продължение…