Използване по предназначение
„Използване по предназначение“ (EN ISO 12100, 3.23) е използването на продукт/изделие/машина по начин, предписан от производителя, с причисляването на съоръжението към конкретна група и категория съоръжения или с предоставянето на цялата информация, която е необходима за безопасното функциониране на дадена система за защита, устройство или компонент.

Разумно предвидима неправилна употреба
„Разумно предвидима неправилна употреба“ (EN ISO 12100, 3.24) е използването на машината по начин, който не е предвиден от конструктора / производителя, но който може да се дължи на лесно предвидимо човешко поведение.

Опасност
Основният термин „опасност“ (EN ISO 12100, 3.6) означава потенциален / възможен източник на вреда (в обичайната употреба на термина опасност). Опасността може да бъде определена по-точно според произхода на увреждащия ефект (напр. механична опасност, електрическа опасност) или вида на очакваната вреда (напр. опасност от порязване, опасност от електрически ток).


Опасна зона
„Опасната зона“ (EN ISO 12100, 3.11) е зоната около опасност, в която човек е изложен на опасността. Или всяка зона в и/или около работното оборудване и на работното място, в която работещият е експониран на риск за здравето или живота си.


Повече за опасните зони можете да прочетете в публикацията „ОПАСНИ ЗОНИ“
Опасна ситуация
„Опасна ситуация“ (EN ISO 12100, 3.10) възниква, когато човек е изложен на поне една опасност. Тази ситуация (обстоятелство) може да доведе до вреда веднага или след определен период от време.


Опасно събитие
Терминът „опасно събитие“ (EN ISO 12100, 3.9) описва събитие, което може да причини вреда. Може да бъде краткосрочно или да възниква за дълъг период от време.
(В практиката съм срещал горните два израза да се използват жаргонно като „НА КОСЪМ“, „НАСМАЛКО“… „ПОЧТИ ИНЦИДЕНТ“ и други опити за превод и въвеждане на термина „NEAR MISS“…)


Вреда
С термина „Вреда“ (EN ISO 12100, 3.5) се означава физическо нараняване или увреждане на здравето.


Риск и елементи на риска
„Риск“ (EN ISO 12100, 3.12) е комбинация от вероятността за настъпване на вреда и тежестта на тази вреда (двете променливи се наричат още елементи на риска).

Остатъчен риск
„Остатъчен риск“ (EN ISO 12100, 3.13) риск, който продължава да съществува след като са били взети предпазни / защитни мерки.
Прави се разлика между:
- остатъчния риск, след като са били взети предпазни / защитни мерки от конструктора;
- остатъчния риск, след като са били приложени всички предпазни / защитни мерки.

