Термини и определения за работно място дефинирани в нормативни документи и стандарти
Работно място:
е помещение, цех, стая, нахождение на машина, съоръжение или друго подобно териториално определено място в предприятието, където работникът или служителят по указание на работодателя полага труда си в изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение, както и място, определено от предприятие ползвател. При извършване на надомна работа и работа от разстояние работно място е домът на работника или служителя или друго помещение по негов избор извън предприятието;
мястото, където се предвижда извършването на работата в помещения или на което и да е място на територията на предприятието, или до което работещият има достъп във връзка с изпълняваната работа;
Постоянно работно място:
е мястото, където се предвижда извършването на работата в помещения или на което и да е място на територията на предприятието, или до което работещият има достъп във връзка с изпълняваната работа за повече от половината от законоустановеното работно време;
Непостоянно работно място:
Мястото, където служителят се намира за по-малка част (по-малко от 50% или по-малко от 2 часа непрекъснато) от работното си време.
Временно работно място:
Работно място във физическото пространство, на което работещия работи еднократно или епизодично.
Работното място в Декларацията за трудова злополука:
се класифицира по съответната класификация (“Работно място”) и тя е предназначена да определи местоположението на пострадалия в момента на злополуката по отношение на обичайното работно място или предприятие.
При определянето на работното място се определя дали мястото/длъжностното назначение, заемано от пострадалия по време на злополуката има обичайно или случайно естество. В случая не се интересуваме от това дали работата е временна или постоянна.
Oбичайно стационарно работно място:
Понятието “обичайно стационарно работно място” се разглежда в тесен смисъл, винаги в обичайното помещение, сграда, стая, цех, съоръжение или друго териториално определено място в предприятието, където лицето полага труда си и изпълнява трудовите/служебните си задължения.
Случайно работно място:
Понятието “случайно работно място” се разглежда в по-широк смисъл и обхваща: − работи, за които работното място е нестационарно (мобилно) – за пътни полицаи, шофьори и други; − временно работно място в предприятието или извън него – за работници в строителството, техници, хора извършващи ремонтни дейности, нощни пазачи, улични чистачи и т.н.
Работно място за работа с видеодисплей:
съвкупност от:
- видеодисплей, който може да бъде снабден с клавиатура или входно устройство;
- и/или софтуер, определящ взаимодействието оператор – машина;
- аксесоари по избор;
- периферни устройства – модем, устройство за дискети, принтер, държател на документи, телефон; работен стол и работна маса или работна повърхност;
- заобикаляща работна среда.
Работно място от гледна точка на ергономията
Под работно място се разбира част от производственото помещения на участъка или службата, оборудвано и снабдено с необходимите материално-технически средства на труда и предназначено за определен брой операции от произвидствения орицес за един или няколко работници (група, бригада, смяна)
Класификация на работно място в машиностроенето
| Признак | Видове работни места |
| Степен на разпределение на труда | Индивидуално
Колективно |
| Брой на единиците основно оборудване | Едномашинно
Многомашинно Без основно оборудване |
| Ниво на механизацията | Ръчно
Механизирано Автоматизирано |
| Характер на работата | Стационарно
Подвижно |
| Тип на производството | За единично производство
За серийно производство За масово производство |

